С капчици кръв в стъпките ми
С капчици кръв в стъпките ми
От сърцето си откъснах ги. Изстрадани. Дантелено
почувствах. Нежността им. И силата. Потреперващо
и копнеейки те. С крайчеца на пръстите си. Свилено
погалих ги. Изшептях чистотата им. И пречистващо
поплаках. За нас. И по вятъра изпратих ги. Любовен
прашец. Думи. И затичах пред тях. Път проправяйки
им. През гора от обида. И мълчание. Под проливен
дъжд. От болка. И вероятности. И все пак надявайки
се. Препъваща се. В дънери. Недоверие. И заслепена
ревност. Всеопустошаваща. И най-дългите монолози
изслушала. С разкъсани дрехи. От клони. Неповалена
все още. Под евкалипти. И от въпроси. И не диви рози,
а капчици кръв. Мъчително разцъфваха. В стъпките ми,
виновни. И грешни. И изранена паднах. На горския мъх,
без сили. Но сияеща. Достигнали до теб бяха. Думите ми
"Ще ми простиш ли? Любов моя! Мой необходим дъх!".
© Светла Асенова All rights reserved.
