С катинар заключената есен
Исках да се върна по- различна.
Съмва ли се вече във душата ми?
Колко още болка ми предписват?
Колко още пътища в сърцето
тайно се преплитат, отначало
сбъркали посоката с доверие? -
Няма как да срещна премълчаното...
Птиците дори не са усетили -
пак се вмести тишина в гнездата:
вятърът отнесе непотребното,
а дъждът не търсеше отплата.
Има още време до капчука,
дето ще ме буди с нежна песен -
колко тъжна шума е натрупала
с катинар заключената есен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
