30.01.2007 г., 10:13

С катинар заключената есен

729 0 17
Свърши ли се моето очакване? -
Исках да се върна по- различна.
Съмва ли се вече във душата ми?
Колко още болка ми предписват?

Колко още пътища в сърцето
тайно се преплитат, отначало
сбъркали посоката с доверие? -
Няма как да срещна премълчаното...

Птиците дори не са усетили -
пак се вмести тишина в гнездата:
вятърът отнесе непотребното,
а дъждът не търсеше отплата.

Има още време до капчука,
дето ще ме буди с нежна песен -
колко тъжна шума е натрупала
с катинар заключената есен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...