Jan 30, 2007, 10:13 AM

С катинар заключената есен

  Poetry
731 0 17
Свърши ли се моето очакване? -
Исках да се върна по- различна.
Съмва ли се вече във душата ми?
Колко още болка ми предписват?

Колко още пътища в сърцето
тайно се преплитат, отначало
сбъркали посоката с доверие? -
Няма как да срещна премълчаното...

Птиците дори не са усетили -
пак се вмести тишина в гнездата:
вятърът отнесе непотребното,
а дъждът не търсеше отплата.

Има още време до капчука,
дето ще ме буди с нежна песен -
колко тъжна шума е натрупала
с катинар заключената есен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...