Jan 30, 2007, 10:13 AM

С катинар заключената есен

  Poetry
730 0 17
Свърши ли се моето очакване? -
Исках да се върна по- различна.
Съмва ли се вече във душата ми?
Колко още болка ми предписват?

Колко още пътища в сърцето
тайно се преплитат, отначало
сбъркали посоката с доверие? -
Няма как да срещна премълчаното...

Птиците дори не са усетили -
пак се вмести тишина в гнездата:
вятърът отнесе непотребното,
а дъждът не търсеше отплата.

Има още време до капчука,
дето ще ме буди с нежна песен -
колко тъжна шума е натрупала
с катинар заключената есен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...