С Кольо снощи карти си играх
а понякога носеха свежест и настроение дори повече от самото публикувано произведение..."
dar4e_to
Чуйте, хора-а-а! Рано - таз зарáн
преметох двор, ръснáх харман
и с китка свежа зад ухото
хýкнах óвци да доя, защото...
Защото... Оф, чакайте ме вий сега,
че зад плéта някой ма викнá!
Хм, хúли ми се под мустак Манол:
-Гицке, мъж ти май нощес вкарáл е гол?
-Ааа, не! Награда нему обещах,
че с Кольо снощи карти си играх.
Ех, да, спечели той! Сега ще трая,
събуден ли е - знам му обичая.
Но рано още е - на 'ладно дреме.
На вън стъмнú ли се, ще метне мене-
наместо кон. И като същ юнак
по мен ще "стреля" със мерак.
Когат' умората го веч налегне,
до някой пън ще си подремне.
А със самодивско тяло аз
в реката ще се топна след екстаз.
В семейната игра, сега разбирам,
все аз ще трябва да блъфирам.
Акó играем си "по правила",
ще знам - да губя си... сама!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
