4.08.2023 г., 23:50

С любов (Благодаря…)

490 2 2

С любов (Благодаря…)

 

Искам да ти кажа

толкова много неща,

че живота няма да ни стигне

да си кажем всичко.

Но мълчанието,

говори повече от думите.

Това, което чувстваме

е само началото на всичко.

На тази история безкрай,

в която сме главни герои.

Господари на всяка дума,

на всяко мълчание.

На всяка целувка и въздишка,

на всяка прегръдка.

Господари на живота си,

на делата и любовта си.

На сънищата и мечтите ни

на нашите избори.

И единствения ми копнеж

е да изпълня живота ни

с щастливи моменти,

красиви дни и нощи

срещи под звездите,

утрини в слънцето…

И да се обичаме,

като за първи път

така сякаш че е последния.

Благодаря, че си ти

човекът който съм чакала.

Половината от душата ми,

светлината на живота ми.

Благодаря, че ме изпълни

с мир и хармония.

Благодаря, затова си ти

и че с тебе, аз съм себе си.

И благодаря, че с теб,

мога да вярвам в любовта.

И благодаря на Господ,

че те постави на пътя ми.

И сега, когато сме едно,

живота струва много повече.

Това, което имаме,

е безценно като живота.

И ще го пазим с любов.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...