На длъж и шир, навътре във полето

там дето то се срещало с небето

вървяла мъничка една

мелодия със нотка във ръка.

Магическа била е тя

без тази нотка чувствала се тя сама

като човек без душа

тя пазила я от света.

И да, вървели те до край света

все тъй, хванати ръка за ръка,

но нотката се разболяла

и мелодийката жално замълчала.

И проумяла тя седейки до морето,

че нотката била ù е сърцето

и заобичала мелодията крепко,

и нотката във миг потрепна,

родила се така една любов,

била тя по-силна от най-красивата илюзийка,

погалила тя нежно цялата земя

любов, най-силна на света, наречена е музика.