На длъж и шир, навътре във полето
там дето то се срещало с небето
вървяла мъничка една
мелодия със нотка във ръка.
Магическа била е тя
без тази нотка чувствала се тя сама
като човек без душа
тя пазила я от света.
И да, вървели те до край света
все тъй, хванати ръка за ръка,
но нотката се разболяла
и мелодийката жално замълчала.
И проумяла тя седейки до морето,
че нотката била ù е сърцето
и заобичала мелодията крепко,
и нотката във миг потрепна,
родила се така една любов,
била тя по-силна от най-красивата илюзийка,
погалила тя нежно цялата земя
любов, най-силна на света, наречена е музика.
© Теодора Морянова All rights reserved.