7.01.2006 г., 19:23

С любов оцелях

1.1K 0 11
Какво ли на тоз свят
не видях?
Бях в Рая,
но и в Ада горях,
бях на върха,
но бях и в калта.
Умирах и възкръсвах,
отричах и се вричах,
ранявах и прощавах,
мразех и обичах.
Бях морална...
бях фриволна...
бях лоша...
бях добра...
бях птица в клетка,
бях и птица волна...
Бях истинска жена!
Обичах...
и обичана бях!
Днес мога да кажа,
че истински живях...
и макар и трудно,
но с любов оцелях!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Мая и на теб Наде за коментарите ви!
  • Прекрасно стихотворение........Докато ме е нямало, май са ставали много хубави неща......!!!
  • Прекрасно стихотворение........Докато ме е нямало, май са ставали много хубави неща......!!!
  • Ако не беше любовта ... Чудесно.
  • Едно голямо БЛАГОДАРЯ на всички Ви за подкрепата!А ти Ивайло винаги намираш точните думи за да повдигнеш духа на всекиго...благодаря ти!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....