7 ene 2006, 19:23

С любов оцелях 

  Poesía
975 0 11
Какво ли на тоз свят
не видях?
Бях в Рая,
но и в Ада горях,
бях на върха,
но бях и в калта.
Умирах и възкръсвах,
отричах и се вричах,
ранявах и прощавах,
мразех и обичах.
Бях морална...
бях фриволна...
бях лоша...
бях добра...
бях птица в клетка,
бях и птица волна...
Бях истинска жена!
Обичах...
и обичана бях!
Днес мога да кажа,
че истински живях...
и макар и трудно,
но с любов оцелях!

© Валерия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Мая и на теб Наде за коментарите ви!
  • Прекрасно стихотворение........Докато ме е нямало, май са ставали много хубави неща......!!!
  • Прекрасно стихотворение........Докато ме е нямало, май са ставали много хубави неща......!!!
  • Ако не беше любовта ... Чудесно.
  • Едно голямо БЛАГОДАРЯ на всички Ви за подкрепата!А ти Ивайло винаги намираш точните думи за да повдигнеш духа на всекиго...благодаря ти!
  • Да Валя, човек не може сам! Човека до теб и ЛЮБОВТА МУ, ДАВАТ СИЛА, СИЛАТА НА ВСЕЛЕНАТА! А, колкото до "злобара с двойките" - остави го, той сигурно е САМ и ДУШЕВНО БЕДЕН, не познаващ това нещо - ЛЮБОВТА! От мен 6 !
  • Супер е! Браво!
  • Какво ли не прави любовта...Хубав стих!!!!Поздрави!
  • Благодаря ти Радослава и на теб Дими!А вече честно казано този злобар с двойките става банален,то вече не за пръв път ми дава двойки,но добре,че от коментарите поне разбирам,че стиховете ми са оценени от доста хора!
  • Като равносметка е, но с много поезия в себе си! Харесва ми!
  • Браво!Възхитена съм!Много е добро
Propuestas
: ??:??