7 ene 2006, 19:23

С любов оцелях

  Poesía
1.1K 0 11
Какво ли на тоз свят
не видях?
Бях в Рая,
но и в Ада горях,
бях на върха,
но бях и в калта.
Умирах и възкръсвах,
отричах и се вричах,
ранявах и прощавах,
мразех и обичах.
Бях морална...
бях фриволна...
бях лоша...
бях добра...
бях птица в клетка,
бях и птица волна...
Бях истинска жена!
Обичах...
и обичана бях!
Днес мога да кажа,
че истински живях...
и макар и трудно,
но с любов оцелях!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валерия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Мая и на теб Наде за коментарите ви!
  • Прекрасно стихотворение........Докато ме е нямало, май са ставали много хубави неща......!!!
  • Прекрасно стихотворение........Докато ме е нямало, май са ставали много хубави неща......!!!
  • Ако не беше любовта ... Чудесно.
  • Едно голямо БЛАГОДАРЯ на всички Ви за подкрепата!А ти Ивайло винаги намираш точните думи за да повдигнеш духа на всекиго...благодаря ти!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...