7 янв. 2006 г., 19:23

С любов оцелях

1.2K 0 11
Какво ли на тоз свят
не видях?
Бях в Рая,
но и в Ада горях,
бях на върха,
но бях и в калта.
Умирах и възкръсвах,
отричах и се вричах,
ранявах и прощавах,
мразех и обичах.
Бях морална...
бях фриволна...
бях лоша...
бях добра...
бях птица в клетка,
бях и птица волна...
Бях истинска жена!
Обичах...
и обичана бях!
Днес мога да кажа,
че истински живях...
и макар и трудно,
но с любов оцелях!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Мая и на теб Наде за коментарите ви!
  • Прекрасно стихотворение........Докато ме е нямало, май са ставали много хубави неща......!!!
  • Прекрасно стихотворение........Докато ме е нямало, май са ставали много хубави неща......!!!
  • Ако не беше любовта ... Чудесно.
  • Едно голямо БЛАГОДАРЯ на всички Ви за подкрепата!А ти Ивайло винаги намираш точните думи за да повдигнеш духа на всекиго...благодаря ти!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...