4.05.2023 г., 12:04

С магията на словото

443 17 4

Сега е време за обичане...

Обича ли се в късна нощ

и в самота от ново вричане...?

Да се обича е разкош!

 

Разкош с покритие от нямане.

От нямане на имена,

от девалвиралите блянове,

от сумрачната светлина...

 

И от пътеките пребродени

за сетния - безброен път,

където свършва всяко ходене

във дулото на кръстопът.

 

От черната вода - дъждовната,

отпиваш капки в късна нощ

и блус с магията на словото

е твоят призрачен разкош!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, разкош е!
    Поздрави, Младен.
  • Велик си,Младене!"Сега е време за обичане"Какво пожелание!!!Поздравления!!!
  • Чудесен стих, Младене! Изповед, облечена в завладяваща поезия! Поздравления!
  • Хубав стих, Младен. Толкова чувствен и истински! Понякога заставаме на кръстопът, отпиваме от дъждовната вода и заиграваме блус с магията на словото. И това е нещо, заради което си заслужава и самотата и скуката и пребродения безброен път! Поздравявам те за таланта!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...