Сега е време за обичане...
Обича ли се в късна нощ
и в самота от ново вричане...?
Да се обича е разкош!
Разкош с покритие от нямане.
От нямане на имена,
от девалвиралите блянове,
от сумрачната светлина...
И от пътеките пребродени
за сетния - безброен път,
където свършва всяко ходене
във дулото на кръстопът.
От черната вода - дъждовната,
отпиваш капки в късна нощ
и блус с магията на словото
е твоят призрачен разкош!
© Младен Мисана All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
