23.04.2007 г., 10:40 ч.

С Малкия рицар на Лъчезарния образ 

  Поезия
614 0 3
 

С Малкия рицар на Лъчезарния образ


Със уста си свиркам

и от крак на крак подскачам,

слънцето посрещна ме с целувка,

немирникът-вятър с мен се закача,

изплезих се на едно озъбено куче,

джоба напълних с чуднички,

почти вълшебни камъчета,

спуснах се по детска пързалка...

Даже цопнах в локвата с крак!

След малко ще литна

на гърба на белия кон

в неизвестна посока

за поредното приключение,

вятърът ще развее

косата ми огнена,

после ще скокна

на някое къдраво,

пухено облаче...

И не ми пука, че след мен

се обръщат навъсено

преждевременно

заесенелите лелки,

и, доволни от себе си,

злобничко ми поставят

диагнозата "луда".

Само че (вече ви казах)

на мен не ми пука.

Животът е прекрасен,

само тогава, когато

във него си влюбен

с мъничка доза лудост!

И има винаги време

някога да остарееш...

Само че не днес!

Пък, ако ти стиска,

мога и тебе да взема

със себе си.

И някога може даже

да остареем заедно...

...някога...

...в някоя есен...

Но не днес!

Днес прогнозата е

за хубаво време.

И е хубаво времето

да се смея
и да пиша

слънчеви стихове.

Защото днес
Малкият рицар
на Лъчезарния образ

е с мене.


22.04.2007г.

© Даша Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??