С Малкия рицар на Лъчезарния образ
С Малкия рицар на Лъчезарния образ
Със уста си свиркам
и от крак на крак подскачам,
слънцето посрещна ме с целувка,
немирникът-вятър с мен се закача,
изплезих се на едно озъбено куче,
джоба напълних с чуднички,
почти вълшебни камъчета,
спуснах се по детска пързалка...
Даже цопнах в локвата с крак!
След малко ще литна
на гърба на белия кон
в неизвестна посока
за поредното приключение,
вятърът ще развее
косата ми огнена,
после ще скокна
на някое къдраво,
пухено облаче...
И не ми пука, че след мен
се обръщат навъсено
преждевременно
заесенелите лелки,
и, доволни от себе си,
злобничко ми поставят
диагнозата "луда".
Само че (вече ви казах)
на мен не ми пука.
Животът е прекрасен,
само тогава, когато
във него си влюбен
с мъничка доза лудост!
И има винаги време
някога да остарееш...
Само че не днес!
Пък, ако ти стиска,
мога и тебе да взема
със себе си.
И някога може даже
да остареем заедно...
...някога...
...в някоя есен...
Но не днес!
Днес прогнозата е
за хубаво време.
И е хубаво времето
да се смея
и да пиша
слънчеви стихове.
Защото днес
Малкият рицар
на Лъчезарния образ
е с мене.
22.04.2007г.
© Даша All rights reserved.
