29.04.2025 г., 17:23

С мерак!

485 2 11

Здравейте! Приятно ми е - Стела!

Наближавам петдесет (под секрет).

Образована! Неомъжена. Зодия "Дева",

но... с мъжете, за жалост. нямам късмет.

 

Бях на шестнайсет и срещнах Илия.

Боксьорче от елитен пернишки клуб.

Обичах го страстно, но той - кибритлия!

Зарязах го след серия от як ъперкът!

 

Реших да му върна тъпкано, на момента,

със студент по философия, първи курс.

Заспивахме с Хегел, Епикур и Сенека…

Погледнах живота от различен ракурс.

 

Не си я представях така любовта,

сред купища книги в тясна квартира…

Веднъж се живее, една е младостта!

Напуснах го и тръгнах късмета да диря.

 

Стресна ме вой от спирачки на тир,

а в кабината – той! И... така започна

нашата любовна история с Драгомир.

Но с шофьор на тир любовта е задочна.

 

Година или две, не помня, търпях!

Той - по пътищата, аз сама у дома...

Записах право. Платено! Все пак

бях заделила... Като за своя душа!

 

В студентски град си поживях добре.

Десетина години, учене яко!

Професори, доценти. Не една и две

нощи безсънни, но свърши… Жалко!

 

Сега работя в партийна централа.

Дипломиран юрист на щат (но с мерак)!

Избори се задават. А дано, най-накрая

депутатка да стана със съпруг - депутат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

9 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...