24.02.2007 г., 18:34

С миналото не успях да се преборя!

897 0 1

Поисках да ти се усмихна.
Направих го и два пъти дори.
Поисках в съня ти да надникна
и само надежда още в мен гори.

Поисках да погаля нежно
всяка рана, стенеща във теб.
Поисках, а май ще страдам вечно,
заради грешки, допуснати от тези преди мен.

Поисках да съм блясък във чашата със вино.
От мене бавно и на глътки да отпиваш.
Поисках да съм цвят във чашата със вино.
Не да се удавиш, омаян да се влюбваш.

Поисках, а е тъй неизпълнимо.
Поисках, но прие ме на шега.
Желанието дяволски непримиримо,
гасне с мен във този миг... СЕГА!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...