Feb 24, 2007, 6:34 PM

С миналото не успях да се преборя!

  Poetry
898 0 1

Поисках да ти се усмихна.
Направих го и два пъти дори.
Поисках в съня ти да надникна
и само надежда още в мен гори.

Поисках да погаля нежно
всяка рана, стенеща във теб.
Поисках, а май ще страдам вечно,
заради грешки, допуснати от тези преди мен.

Поисках да съм блясък във чашата със вино.
От мене бавно и на глътки да отпиваш.
Поисках да съм цвят във чашата със вино.
Не да се удавиш, омаян да се влюбваш.

Поисках, а е тъй неизпълнимо.
Поисках, но прие ме на шега.
Желанието дяволски непримиримо,
гасне с мен във този миг... СЕГА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....