Feb 24, 2007, 6:34 PM

С миналото не успях да се преборя!

  Poetry
894 0 1

Поисках да ти се усмихна.
Направих го и два пъти дори.
Поисках в съня ти да надникна
и само надежда още в мен гори.

Поисках да погаля нежно
всяка рана, стенеща във теб.
Поисках, а май ще страдам вечно,
заради грешки, допуснати от тези преди мен.

Поисках да съм блясък във чашата със вино.
От мене бавно и на глътки да отпиваш.
Поисках да съм цвят във чашата със вино.
Не да се удавиш, омаян да се влюбваш.

Поисках, а е тъй неизпълнимо.
Поисках, но прие ме на шега.
Желанието дяволски непримиримо,
гасне с мен във този миг... СЕГА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...