26.05.2007 г., 9:12 ч.

с надежда 

  Поезия
1282 1 18
 

Сякаш локва докосна нощта

и в душата ми пламък угасва...

Много дъжд през сърцето рида

и нерадостно бродя във здрача.


И подобно безсилна лоза

искам... тръпна  да стигна догоре,

в шумолящият връх светлина,

през висящата болка от спомени.


Да полея със своята кръв

всички клюмнали, плахи умори -

да изтръгна смълчаната скръб

и да бликна в живота на корена.


Като огнен живец... ден и нощ

във препълнена чаша със лудост,

през водата свещена на словото

да закрепна  във дивите рози.


Път към живото търси духът,

без закони, без равни понятия -

Най-доброто в земята покълва

и расте на Икар във крилата.


Като хълм от златисти лози,

дето зрее най-тежкото вино,

нажежено сръцето искри

със надежда,  че обич ще пие...

© Дакота Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса,Дакота!Браво!
  • Радвам се, че си тук и че отново те чета, Дакота!
    Пишеш уникално!
    Поздрави!!!
  • Страхотна си, Дакота!
  • Много хъс и силен заряд има в стиха ти! Пиши!
    Поздрав!
  • Като огнен живец... ден и нощ
    във препълнена чаша със лудост ...

    Чашата с лудост, а сърцето ти с какво е препълнено - не мога да определя. Някаква смес от лудост, красота, щедрост и любов... И изпразване няма!
    /В предпоследния ред предполагам трябва да е сърцето, вместо сръцето/.
  • Много надежда и оптимизъм лъха от поезията ти!
    Удоволствие е да се уча от теб!
  • Много хубав стих, Дакота!!! Поздрави!!!
  • нажежено сърцето искри
    със надежда, че обич ще пие...

    Тогава нека да пие! До насита! Дано! Въпреки, че "фиданка в жарава с огън се пои..."
  • Красота!
  • Айде и едно момче да се присъедини към комплиментите за красивия стих
  • Благодаря, Здравке! ти си едно обичащо слънце!
  • Благодаря, Злати! Твоето мнение е много ценно за мен!
  • Да полея със своята кръв
    всички клюмнали, плахи умори -
    да изтръгна смълчаната скръб
    и да бликна в живота на корена.

    Колко е хубаво! Образна и запомняща се поезия!


  • Вероника, бих искала да те чуя...бих искала да те прегърна! защото ти знаеш да любиш и сърцето ти е огнено! харесвам те, че не се влияеш от лошите климати! устремена си към светлината, а облаците не ти "замъгляват" пътя...благодаря ти!
    dakota-silva това ми е скайпа...ще ти се зарадвам много!
  • Благодаря ви, момичета!
  • Път към живото търси духът,

    без закони, без равни понятия -

    Най-доброто в земята покълва

    и расте на Икар във крилата.

    благодаря за всичко , което пишеш!
    Ще се повторя- вътре мене екне всяка твоя дума!
    чувствам се споделена , когато те чета!
    прегръщам те!
  • Хубаво!!!
  • Красиво написано.
    Поздрави!!!
Предложения
: ??:??