Сякаш локва докосна нощта
и в душата ми пламък угасва...
Много дъжд през сърцето рида
и нерадостно бродя във здрача.
И подобно безсилна лоза
искам... тръпна да стигна догоре,
в шумолящият връх светлина,
през висящата болка от спомени.
Да полея със своята кръв
всички клюмнали, плахи умори -
да изтръгна смълчаната скръб
и да бликна в живота на корена. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up