с надежда
Сякаш локва докосна нощта
и в душата ми пламък угасва...
Много дъжд през сърцето рида
и нерадостно бродя във здрача.
И подобно безсилна лоза
искам... тръпна да стигна догоре,
в шумолящият връх светлина,
през висящата болка от спомени.
Да полея със своята кръв
всички клюмнали, плахи умори -
да изтръгна смълчаната скръб
и да бликна в живота на корена.
Като огнен живец... ден и нощ
във препълнена чаша със лудост,
през водата свещена на словото
да закрепна във дивите рози.
Път към живото търси духът,
без закони, без равни понятия -
Най-доброто в земята покълва
и расте на Икар във крилата.
Като хълм от златисти лози,
дето зрее най-тежкото вино,
нажежено сръцето искри
със надежда, че обич ще пие...
© Дакота All rights reserved.
