С Надежда, Вяра и Любов
Със стръкче от разцъфнала Надежда,
със пъпки от набъбналата страст,
напред и днес окото ми поглежда
по път неравен със бодил и храст.
Със клонка от разлистената Вяра,
със чуван и нечуван в мене глас,
напред ме носят и краката с мяра
към по-добър за мене ден и час.
С букет от най-дълбоките ми чувства
от никнещата в мен една Любов,
сърцето ми в гърдите все си буйства
и аз прегръщам звездния покров.
До днес през всичките си дни и нощи
вървя с Надежда, Вяра и Любов.
И сред ораните от мене площи
живея с тях под погледа орлòв.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
