16.05.2015 г., 23:27 ч.

С Надежда, Вяра и Любов 

  Поезия
415 0 1

Със стръкче от разцъфнала Надежда,

със пъпки от набъбналата страст,

напред и днес окото ми поглежда

по път неравен със бодил и храст.

 

Със клонка от разлистената Вяра,

със чуван и нечуван в мене глас,

напред ме носят и краката с мяра

към по-добър за мене ден и час.

 

С букет от най-дълбоките ми чувства

от никнещата в мен една Любов,

сърцето ми в гърдите все си буйства

и аз прегръщам звездния покров.

 

До днес през всичките си дни и нощи

вървя с Надежда, Вяра и Любов.

И сред ораните от мене площи

живея с тях под погледа орлòв.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "С букет от най-дълбоките ми чувства
    от никнещата в мен една любов,
    сърцето ми в гърдите все си буйства
    и аз прегръщам звездния покров."
    Поредното ти прекрасно стихо, Никола!Чудесният ти стих!
    Поздравления и ведър ден!
Предложения
: ??:??