16 may 2015, 23:27

С Надежда, Вяра и Любов

  Poesía
574 0 1

Със стръкче от разцъфнала Надежда,

със пъпки от набъбналата страст,

напред и днес окото ми поглежда

по път неравен със бодил и храст.

 

Със клонка от разлистената Вяра,

със чуван и нечуван в мене глас,

напред ме носят и краката с мяра

към по-добър за мене ден и час.

 

С букет от най-дълбоките ми чувства

от никнещата в мен една Любов,

сърцето ми в гърдите все си буйства

и аз прегръщам звездния покров.

 

До днес през всичките си дни и нощи

вървя с Надежда, Вяра и Любов.

И сред ораните от мене площи

живея с тях под погледа орлòв.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "С букет от най-дълбоките ми чувства
    от никнещата в мен една любов,
    сърцето ми в гърдите все си буйства
    и аз прегръщам звездния покров."
    Поредното ти прекрасно стихо, Никола!Чудесният ти стих!
    Поздравления и ведър ден!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...