16 may 2015, 23:27

С Надежда, Вяра и Любов

  Poesía
578 0 1

Със стръкче от разцъфнала Надежда,

със пъпки от набъбналата страст,

напред и днес окото ми поглежда

по път неравен със бодил и храст.

 

Със клонка от разлистената Вяра,

със чуван и нечуван в мене глас,

напред ме носят и краката с мяра

към по-добър за мене ден и час.

 

С букет от най-дълбоките ми чувства

от никнещата в мен една Любов,

сърцето ми в гърдите все си буйства

и аз прегръщам звездния покров.

 

До днес през всичките си дни и нощи

вървя с Надежда, Вяра и Любов.

И сред ораните от мене площи

живея с тях под погледа орлòв.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "С букет от най-дълбоките ми чувства
    от никнещата в мен една любов,
    сърцето ми в гърдите все си буйства
    и аз прегръщам звездния покров."
    Поредното ти прекрасно стихо, Никола!Чудесният ти стих!
    Поздравления и ведър ден!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....