18.08.2023 г., 13:44

С нея

492 3 1

С нея

 

Вече знам винаги била е в мен,

там е, още отпреди да се родя.

Преди да влезеш в живота ми

обаче, незрима за очите е била .

 

Опознах я там в твоите обятия,

и само тя е, другото го няма.

И в нея от нищо нямам нужда,

с каква сила просто те обичам.

 

Че и във звездите не се побира,

нищо не се сравнява с любовта.

Толкова е навлязла вътре в мен.

И от сърцето ми дом сътворила.

 

Настани се в него и там остана,

във всяка частица от сърцето ми.

Докосвайки най-финните струни,

от душите ни композирайки песен.

 

И в едно цяло сля ги с вечността.

С нея в теб се влюбвам всеки ден.

И Луната дори щом за нея разбра,

слезе до прозореца и рече ми тъй:

 

Любовта не познава разум и време.

Въпроси и причини тя не разбира.

Но по-разумна не съм се чувствала.

Разума и сърцето едно за първи път са.

 

И пътя ни изрисува тя с куп цветове

и с мълчание и зов посла тя небето.

И превърна го в нашето “Обичам те!”

и с нея изпълни се даже вечността .

 

Тя различна е от всяка друга обич,

и живота ни не стига да я изразим.

Но един миг може да е достатъчен,

за да остане дори след вечността.

 

Тя е себе си, напълно естествена,

и нивга не слуша хорското мнение.

Затова невидима е тя за очите

като всичко което има значение.

 

Тя, тя е хоризонта в открито море,

която пътя си след него продължава.

Тя, тя ще те заведе и накрай света,

И ще се превърне в обетована земя.

И родината ти ще е там, където е тя.

 

Тя е смес от малко илюзия и реалност,

но за влюбените е единствената истина.

Крехка като червена нишка от кристал,

Силна като всичко, което тя означава.

 

Опознах я там, в недрата на твоите обятия,

и с нея в теб се влюбвам отново и отново.

Тя е крехка като лист или клонче на дърво,

и е силна като корените останали в земята.

Крехка, но и силна като това че те обичам.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...