18.08.2023 г., 13:44

С нея

499 3 1

С нея

 

Вече знам винаги била е в мен,

там е, още отпреди да се родя.

Преди да влезеш в живота ми

обаче, незрима за очите е била .

 

Опознах я там в твоите обятия,

и само тя е, другото го няма.

И в нея от нищо нямам нужда,

с каква сила просто те обичам.

 

Че и във звездите не се побира,

нищо не се сравнява с любовта.

Толкова е навлязла вътре в мен.

И от сърцето ми дом сътворила.

 

Настани се в него и там остана,

във всяка частица от сърцето ми.

Докосвайки най-финните струни,

от душите ни композирайки песен.

 

И в едно цяло сля ги с вечността.

С нея в теб се влюбвам всеки ден.

И Луната дори щом за нея разбра,

слезе до прозореца и рече ми тъй:

 

Любовта не познава разум и време.

Въпроси и причини тя не разбира.

Но по-разумна не съм се чувствала.

Разума и сърцето едно за първи път са.

 

И пътя ни изрисува тя с куп цветове

и с мълчание и зов посла тя небето.

И превърна го в нашето “Обичам те!”

и с нея изпълни се даже вечността .

 

Тя различна е от всяка друга обич,

и живота ни не стига да я изразим.

Но един миг може да е достатъчен,

за да остане дори след вечността.

 

Тя е себе си, напълно естествена,

и нивга не слуша хорското мнение.

Затова невидима е тя за очите

като всичко което има значение.

 

Тя, тя е хоризонта в открито море,

която пътя си след него продължава.

Тя, тя ще те заведе и накрай света,

И ще се превърне в обетована земя.

И родината ти ще е там, където е тя.

 

Тя е смес от малко илюзия и реалност,

но за влюбените е единствената истина.

Крехка като червена нишка от кристал,

Силна като всичко, което тя означава.

 

Опознах я там, в недрата на твоите обятия,

и с нея в теб се влюбвам отново и отново.

Тя е крехка като лист или клонче на дърво,

и е силна като корените останали в земята.

Крехка, но и силна като това че те обичам.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...