Вече знам винаги била е в мен,
там е, още отпреди да се родя.
Преди да влезеш в живота ми
обаче, незрима за очите е била .
Опознах я там в твоите обятия,
и само тя е, другото го няма.
И в нея от нищо нямам нужда,
с каква сила просто те обичам.
Че и във звездите не се побира,
нищо не се сравнява с любовта.
Толкова е навлязла вътре в мен.
И от сърцето ми дом сътворила.
Настани се в него и там остана,
във всяка частица от сърцето ми.
Докосвайки най-финните струни,
от душите ни композирайки песен.
И в едно цяло сля ги с вечността.
С нея в теб се влюбвам всеки ден.
И Луната дори щом за нея разбра,
слезе до прозореца и рече ми тъй:
Любовта не познава разум и време.
Въпроси и причини тя не разбира.
Но по-разумна не съм се чувствала.
Разума и сърцето едно за първи път са.
И пътя ни изрисува тя с куп цветове
и с мълчание и зов посла тя небето.
И превърна го в нашето “Обичам те!”
и с нея изпълни се даже вечността .
Тя различна е от всяка друга обич,
и живота ни не стига да я изразим.
Но един миг може да е достатъчен,
за да остане дори след вечността.
Тя е себе си, напълно естествена,
и нивга не слуша хорското мнение.
Затова невидима е тя за очите
като всичко което има значение.
Тя, тя е хоризонта в открито море,
която пътя си след него продължава.
Тя, тя ще те заведе и накрай света,
И ще се превърне в обетована земя.
И родината ти ще е там, където е тя.
Тя е смес от малко илюзия и реалност,
но за влюбените е единствената истина.
Крехка като червена нишка от кристал,
Силна като всичко, което тя означава.
Опознах я там, в недрата на твоите обятия,
и с нея в теб се влюбвам отново и отново.
Тя е крехка като лист или клонче на дърво,
и е силна като корените останали в земята.
Крехка, но и силна като това че те обичам.
© Лили Вълчева Все права защищены