24.06.2012 г., 18:25

С номинална стойност

938 0 4

Изтънелите платна на разрушената гондола

филтри са за парещите спомени.

Финикийците са се отдали на разврат и видимо

знаците им са изгнили из основи.

 

Жертвоприношенията са закъснели, даже

богоборството е станало безсмислено.

Морската вода се е разплискала объркана...

А солта се утаява в цифрите.

 

Точните науки са убежище

за неверници и прагматици;

в псевдофактите на несъзнаваното

търсят отговор лаиците.

 

В клетките на настоящето обаче

отговори за живота скрити са.

Жалко, че за обществата днешни

номиналното

                         е безгранично...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...