21.05.2017 г., 19:51

С нова сила

575 1 7

Отричам се от този свят

и заживявам вече в моя.

Не търся аз във него цвят,

а търся го сега във своя.

 

И го откривам със сърце,

че този цвят е във душата.

С открито съм сега лице

и ясни са ми днес нещата.

 

И с нови мисли занапред

ще тръгвам аз по пътя трънен.

И с топла дума - не със лед,

ще се събуждам сутрин сънен.

 

И всеки ден ще го поЯ

с любов от  мене непозната.

Ще го подквасвам аз с мая,

топена в слънчева позлата.

 

До мене някой щом се спре,

потърсил милост и закрила,

ще дам до мен да се допре

и заживее с нова сила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...