В поредната безсънна нощ,
в която и покоят ми тежеше.
Напук на живота коварен и лош
един нежен лъч в душата блестеше.
Този лъч красив бе ти.
О, толкоз чакан и желан!
Мечтата на моите мечти,
мой съкровен безумен блян.
Ела в моите прегръдки, мили.
В таз бледна, призрачна одая.
Тръгни по моите злощастни дири
да потънем в синевата на безкрая. ...