В поредната безсънна нощ,

в която и покоят ми тежеше.

Напук на живота коварен и лош

един нежен лъч в душата блестеше.

Този лъч красив бе ти.

О, толкоз чакан и желан!

Мечтата на моите мечти,

мой съкровен безумен блян.

Ела в моите прегръдки, мили.

В таз бледна, призрачна одая.

Тръгни по моите злощастни дири

да потънем в синевата на безкрая.

И укротен ще бъде твоя дух,

дълбоко поразен от толкова тревога.

И живота ти тъй сив и сух

ще съперничи с адски огън.

Приемаш ли ми любовта прокажена?

Отвърни ми – толкоз болка изтърпях!

И принципи, и воля захвърлих премазани

и на цената на всичко

          само твоя бях!