26.09.2004 г., 14:36

С ОБИЧ И ЩАСТИЕ ЗА ТЕБ

2.7K 0 1
Душата ми е в плен сега
и всичко туй не е шега,
аз като в сън красив се нося
и любов от някого си прося!
***
Какво е туй – живот печален
и чувствам се така случаен,
че все оставам неразбран,
какво ли искаш да ти дам?
***
Не стига ли едно сърце,
подавам ти го с две ръце,
горещо, нежно – пълно с топлина,
да бъде то за тебе светлина.
***
Противоречия във мен се борят
и личности отново спорят
разкъсвам се от тази самота,
а животът е велика красота!
***
И ето пиша аз за тебе пак,
приседнал под стария чардак
и тъмно е отново вън,
а ти потънала си в кротък сън.
***
Почивай, мила, животът е пред теб,
опънал той трънливия си плет
и трябва някой тез бодли да счупи
и щастлив живот за теб да купи!
***
Но щастие с пари не се купува,
за него трябва със борба да се воюва
и после сладък е животът твой,
с избрания от теб щастлив герой!
***
Бъди щастлива, мила моя,
съдбата ти си е изцяло твоя
и кой съм аз, че да я променя,
и обич в твоята душа да насадя?
***
Но опитът си заслужава
и моята любов не отминава,
а все расте и разцъфтява
и някъде в душата ми се спотаява!
***
И чака ти да я освободиш
и с обич мен да ме дариш
и усмивката ти мила, сладка
да не бъде тя за мен загадка.
***
И двама ний да бъдем в любовта,
така щастлив ще е за мен света
и ще бъдеш ти за мен любима
и много радост във живота ни ще има!
27.04.2003г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никак не е лошо според мен и поставената слаба оценка е незаслужена.
    Римуването е много добро и вълбще като замисълОт мен 5 и успех!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...