С обич за това, че беше тук
Животът си отиде, Мила,
веднъж не те попитах:
“Беше ли щастлива?”,
защото се страхувах
че Не си.
Макар че още дишаш, че те има
умре ли жаждата да бъдеш жив,
сърцето тупка с мъртва сила,
човекът свършва земният си път.
Сега лежиш, внезапно повалена
и знам че много те боля...
Говорят ми за кръговрата
между живота и смърта.
Един се ражда – друг умира.
Така било... сърцето спира.
Тъжно ми е,
прости, но аз съм егоист,
че искам да те има
щом се върна у дома...
Мечтая си вратата да отвориш,
с мила дума за "добре дошла"
да ме посрещнеш,
и да се прегърнем
с усмихнати лица.
Навън е тъмно, теб те няма.
Усмихната, обичаща, добра…
Искреше нежно блясък в очите
щом ни погледнеш -
нас, внуците, и своите деца.
Веднъж ти казах колко те обичам,
а ти заплака, Мила, от това...
стоя сама, и нямам сила
да спра поредната сълза.
Животът - казват - продължава.
Да – липсваш ми,
но няма подарени дни,
Сбогуване - една раздяла,
цветя,
две шепи пръст,
ковчег,
на гроба - кръст...
.........................................
Лек път напред,
към вечността,
сред свят от обич и мечти,
се слей със светлината...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бетелгейзе Всички права запазени
