Mar 5, 2007, 10:06 PM

С обич за това, че беше тук 

  Poetry
834 0 4
Животът си отиде, Мила, веднъж не те попитах: “Беше ли щастлива?”, защото се страхувах че Не си. Макар че още дишаш, че те има умре ли жаждата да бъдеш жив, сърцето тупка с мъртва сила, човекът свършва земният си път. Сега лежиш, внезапно повалена и знам че много те боля... Говорят ми за кръговрата между живота и смърта. Един се ражда – друг умира. Така било... сърцето спира. Тъжно ми е, прости, но аз съм егоист, че искам да те има щом се върна у дома... Мечтая си вратата да отвориш, с мила дума за "добре дошла" да ме посрещнеш, и да се прегърнем с усмихнати лица. Навън е тъмно, теб те няма. Усмихната, обичаща, добра… Искреше нежно блясък в очите щом ни погледнеш - нас, внуците, и своите деца. Веднъж ти казах колко те обичам, а ти заплака, Мила, от това... стоя сама, и нямам сила да спра поредната сълза. Животът - казват - продължава. Да – липсваш ми, но няма подарени дни, Сбогуване - една раздяла, цветя, две шепи пръст, ковчег, на гроба - кръст... ......................................... Лек път напред, към вечността, сред свят от обич и мечти, се слей със светлината...

© Бетелгейзе All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??