С облаче летим
Вдигнах поглед към небето
и на облачето бяло
се провикнах към ушето,
стресна се, че бе заспало:
"Хей, приятелче крилато,
искам с тебе да летя.
В световете непознати
мога ли да се разходя?"
Стълбичка ми спусна то
и по нея се качих.
Мижах със едно око,
че съм мъничко страхлив.
А отгоре що да кажа -
зърнах цялата земя.
Ей, сега ще ви разкажа -
там намерих веселба:
Две дечица малки
скачат на въже.
Ближат шарени близалки,
после грабват сладолед.
По пързалките се спускат,
с пясък се посипват цели.
Бързат, бързат да изхрускат
ябълки полу-узрели.
Весело е и приятно!
Радостта света краси!
Облаче яхни крилато
и лети, лети, лети!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Тодорова Всички права запазени
