8.10.2025 г., 6:47

С пагоните на Дявола

206 0 0

 

С П А Г О Н И Т Е Н А Д Я В О Л А

 

Ако искаш далеч да избягаш

от проблемите надвиснали над съвестта,

много внимавай,какво виждаш в огледалото,

защото то е главна причина за всички страдания.

Липсва ли в съзнанието смелостта 

да се погледнеш право в очите,

значи отишла е на кино сигурността 

и е разклатена душевната ти защита.

Липсата на смелост,

адекватна е на лъжа,

а тя няма никога да поеме

Гарда на Честта и Имиджа

за Достойното име на Личността.

След този пробив следват последователно

сривове здравословни на всички системи,

работещи непрестанно за просперитета на тялото

и то попада под тежестта на огромни проблеми.

Само нечистата съвест припознава,

намеци отправени към други особи

и упреците и отровата им си присвоява

за лични,душевни,тежки тегоби-

"Гузен,негонен бяга".

Личната Съвест така е устроена,

че независимо от степента 

на грешките индивидуални

винаги е безкомпромисна и неподкупна

и никога,за нищо,на никого не прощава.

"Господ забавя,но не забравя".

 

04.09.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...