С писане ще те забравя
512
0
0
Толкова трудно, изморяващо липсваш,
чертите ти се сливат в илюзия.
Заличаваш, изчезваш, размиваш ме, поставяш
крайна диагноза - агенезия.
Болиш самотно, непрестанно, чуждо,
болиш абстрактно, сюрреалистично.
Болиш зад музиката, буквите и цифрите,
зад маските - по-силно, по-различно.
Ще те изпиша, да престане болката,
ще те излея в думи и във срички,
с точка в края, ням ще те затворя,
по-дълбоко, по-далеч от всички.
После стена с прозорче ще вдигна
и след залез ще емигрирам от хората.
Далече, зад плюш и сълзи ще опитам
в съня да удавя и теб, и умората.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иви Всички права запазени
