Толкова трудно, изморяващо липсваш,
чертите ти се сливат в илюзия.
Заличаваш, изчезваш, размиваш ме, поставяш
крайна диагноза - агенезия.
Болиш самотно, непрестанно, чуждо,
болиш абстрактно, сюрреалистично.
Болиш зад музиката, буквите и цифрите,
зад маските - по-силно, по-различно.
Ще те изпиша, да престане болката,
ще те излея в думи и във срички,
с точка в края, ням ще те затворя,
по-дълбоко, по-далеч от всички. ...