Меричка (Мери Попинз)
718 2544
1.08.2008 г., 9:43 ч.

С пулса на сърцето 

  Поезия » Гражданска
687 0 4

                                 

"...Живеш в заколдованном тихом лесу..."

 

Той броди сред нас и казва: "Върви!"

И следва закона на свободата,

и в последния си час разбива стени,

отваря на всеки почукал, вратата.

 

Гледа ни той със светлите сини очи

и може би иска да чуе тишината...

Китарата вие, крещи, а сякаш сълзи

прокапват, бездомни в тъмнината.

 

В ятото, с белите гарвани сраствал,

през този живот, в който чернилка струи.

Живял ли е в мяра или пък е властвал

над непомръкнали още звезди?

.................................................................................

Тази негова "алпинистка" още ме мъчи,

с "бодрост на духа, грация и пластика".

"Първи няма, и изоставащи също"

това е то - сутрешна гимнастика.

 

 

Вярвам, че пулсът му е вечен!

25.07.2008 г.

 

© Мери Попинз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??