26.03.2010 г., 15:34

С теб

997 0 0

С теб

 

Колко булеварди

ме свързваха с тебе,

колко светофари бяха места

на нашите срещи,

на колко пейки заспивахме вечер

и броихме звездите на големия град.

Колко щастие събирахме в шепи

и гледахме как падат листата,

колко мига на смях поделихме

и бяхме във всичко сами.

Колко дълго крачехме напред

със сплетени ръце

и колко много очаквахме

един от друг да изпитаме.

И колко пъти се молехме

на всеки миг да не свърши,

за да сме истински двамата.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Триб Трибс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...