С теб
Колко булеварди
ме свързваха с тебе,
колко светофари бяха места
на нашите срещи,
на колко пейки заспивахме вечер
и броихме звездите на големия град.
Колко щастие събирахме в шепи
и гледахме как падат листата,
колко мига на смях поделихме
и бяхме във всичко сами.
Колко дълго крачехме напред
със сплетени ръце
и колко много очаквахме
един от друг да изпитаме.
И колко пъти се молехме
на всеки миг да не свърши,
за да сме истински двамата.
© Триб Трибс All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
