С теб бях
471
0
1
С ТЕБ БЯХ
Поисках да те извая от глина,
нали все пак е от Бога земя,
по образ в сърцето застинал
като вечна любовна следа.
Последна целувка запечатана,
ресници кротко закрилят сълза,
протегната, прекършена ръката ти –
едно от двете влюбени крила.
А сърцето, душата как да извая?
Ще ми стигнат ли силите за това?
Усетих ги в мене горещи и зная –
те вовеки ще бъдат в мойта душа.
Защо да те извайвам от глина? –
Тя пръст е и ще стане на прах.
Завинаги очите, сърцето ти имам...
С теб съм, ще бъда, защото с теб бях...
14 05 2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
