14 may 2019, 23:16

С теб бях 

  Poesía
338 0 1
Поисках да те извая от глина,
нали все пак е от Бога земя,
по образ в сърцето застинал
като вечна любовна следа.
Последна целувка запечатана,
ресници кротко закрилят сълза,
протегната, прекършена ръката ти –
едно от двете влюбени крила.
А сърцето, душата как да извая?
Ще ми стигнат ли силите за това?
Усетих ги в мене горещи и зная –
те вовеки ще бъдат в мойта душа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??