С теб имаме любов. Несъвместима
с житейско-битовото съществуване.
Уж скучно-ежедневна - но я има.
... И все така прекрасна на целуване...
Лицата й са тъй многообразни,
но истински в дълбоката си същност -
дори когато нещо в теб ме дразни,
проява е на тази обич също...
Приличаш ти на камъче в обувката
и на камара дрехи насред стаята,
но страст поражда между нас целувката,
а обичта ни е тъй простичко изваяна
с доверие, скрепено от общуване
във късен час на по цигара в хола,
когато, без въобще да се страхуваме,
пред нас изправихме я чисто гола ...
И я запазихме неопетнена, девствена
и чиста , за да я съпреживяваме ,
С теб имаме любов... така естествена,
защото всеки миг на другия отдаваме...
© Магдалена Василева Всички права запазени