С теб не искам да бъда сама…
С теб не искам да бъда сама,
така силата в мен ме напуска.
С теб не искам да бъда сама,
така светът ми руши се на две.
С теб не искам да бъда сама,
животът ми затваря вратите си.
С теб не искам да бъда сама,
в галоп ще избягам от тебе сега.
С теб не искам да бъда сама,
и да притихне душата ми в тъма.
С теб не искам да бъда сама,
и в светът ми не ще те допусна.
Свят от мечти аз ще съградя,
и не ще се предам никога вече.
От теб ще бягам, но не и от себе си,
гласът си не ще сподавям повече!
В светът ми няма място за теб сега,
но аз ти прощавам и продължавам!
И в сърцето ми ще пазя доброто за теб,
с пожелание отново да си себе си!
И ако някой ден ти липсвам аз,
такава чудна каквото съм,
и отново изпитаме онова чувство,
което ни топли през зимата…
ела, и в мен остани за дълго …
Но дотогава далеч от теб ще летя…
Бел. на автора: Токсични са някои хора за нас, и за да се опазим трябва да си тръгнем, но когато тези хора са част от теб и от най-близките ти, болката е двойна и когато не винаги са били такива да си тръгнеш е още по-трудно, но необходимо и ако животът някой ден отново ви събере и всеки от вас е себе си с другия, сърцето ще поиска своето…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
