С тебе...
С тебе…
на Ж.
Аз често си говоря с тебе
за времето, звездите, любовта
и никой знам не може да отнеме
синхрона ми със твоята душа.
Обсъждаме разпалено въпроси,
преплитаме безкрай с реалността
а после в наште общи коловози
вървим напред със теб към вечността.
Едно обичане ме пази цяла
и грее в мойте вятърни крила
насън ме виждаш бяла, много бяла
една красива нежна тишина.
Ще оцелее дивната ни песен
отново ще сме волни сред небе
и някога в една далечна есен
ще се стопя във твоето сърце.
23.01.2018г.
Елица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
