Jan 23, 2018, 4:40 PM

С тебе...

  Poetry » Love
883 0 4

С тебе…

                    на Ж.

 

Аз често си говоря с тебе

за времето, звездите, любовта

и никой знам не може да отнеме

синхрона ми със твоята душа.

Обсъждаме разпалено въпроси,

преплитаме безкрай с реалността

а после в наште общи коловози

вървим напред със теб към вечността.

Едно обичане ме пази цяла

и грее в мойте вятърни крила

насън ме виждаш бяла, много бяла

една красива нежна тишина.

Ще оцелее дивната ни песен

отново ще сме волни сред небе

и някога в една далечна есен

ще се стопя във твоето сърце.

 

23.01.2018г.

Елица

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Веси! Винаги ми е трудно и ме е страх да говоря за усещането ми за щастие в реалността. Предпочитам да го мълча щастието и да го изживявам всеки ден пълноценно! Поздрави от мен!
  • Великолепно посвещение, Ели! Бъдете щастливи!
  • Благодаря сърдечно, Марги!
  • Много е добро!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...