Melanie (Елица Георгиева) Melanie (Елица Георгиева)
20 163
Jan 23, 2018, 4:40 PM

С тебе...

  Poetry » Love
885 0 4

С тебе…

                    на Ж.

 

Аз често си говоря с тебе

за времето, звездите, любовта

и никой знам не може да отнеме

синхрона ми със твоята душа.

Обсъждаме разпалено въпроси,

преплитаме безкрай с реалността

а после в наште общи коловози

вървим напред със теб към вечността.

Едно обичане ме пази цяла

и грее в мойте вятърни крила

насън ме виждаш бяла, много бяла

една красива нежна тишина.

Ще оцелее дивната ни песен

отново ще сме волни сред небе

и някога в една далечна есен

ще се стопя във твоето сърце.

 

23.01.2018г.

Елица

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Melanie (Елица Георгиева)
    Melanie (Елица Георгиева)
    Благодаря ти, Веси! Винаги ми е трудно и ме е страх да говоря за усещането ми за щастие в реалността. Предпочитам да го мълча щастието и да го изживявам всеки ден пълноценно! Поздрави от мен!
  • Веси_Еси (Еси)
    Веси_Еси (Еси)
    Великолепно посвещение, Ели! Бъдете щастливи!
  • Melanie (Елица Георгиева)
    Melanie (Елица Георгиева)
    Благодаря сърдечно, Марги!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Много е добро!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0