24.12.2016 г., 12:20

С ухание на твърдина

1K 2 8

Кората на вековна мура –

ръце, очукани от труд,

изстрадали и твърде горди,

напук на глад, а и на студ.

 

Ухаещи на лудо биле,

на здравец и на твърдина,

гнездо за голичкото пиле,

за дребното дете – стреха…

 

Корени от най-дълбокото,     

но рязали и пъпна връв -       

път да тръгне към високото   

и красотата да е стръв.           

 

Кората на вековна мура –

ръцете на една жена…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...