24 дек. 2016 г., 12:20

С ухание на твърдина

1K 2 8

Кората на вековна мура –

ръце, очукани от труд,

изстрадали и твърде горди,

напук на глад, а и на студ.

 

Ухаещи на лудо биле,

на здравец и на твърдина,

гнездо за голичкото пиле,

за дребното дете – стреха…

 

Корени от най-дълбокото,     

но рязали и пъпна връв -       

път да тръгне към високото   

и красотата да е стръв.           

 

Кората на вековна мура –

ръцете на една жена…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...