Кората на вековна мура –
ръце, очукани от труд,
изстрадали и твърде горди,
напук на глад, а и на студ.
Ухаещи на лудо биле,
на здравец и на твърдина,
гнездо за голичкото пиле,
за дребното дете – стреха…
Корени от най-дълбокото,
но рязали и пъпна връв -
път да тръгне към високото
и красотата да е стръв.
Кората на вековна мура –
ръцете на една жена…
© Росица Танчева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
