С усмивка
Някога, преди години
добрият щъркел мина,
донесе в пеленка детенце -
нежно, мъничко момченце,
от небето ме видяло,
точно мене си избрало,
най-красиво на земята -
с обич пълни ми душата,
нежни песнички му пеех,
с мечти и блянове живеех.
Като вятър времето отмина,
порасна то и си замина,
по своите пътеки се катери,
своето си щастие намери.
А добрият щъркел пак дойде
с малко внуче на криле,
умно, весело момченце -
на баба милото детенце,
гледа ме с на татко си очите,
с целувка бърша му сълзите,
гушкаме се с него двама
с нова обич най-голяма.
Някога, след минали години,
пак ще чакам щъркела да мине...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
