8 окт. 2007 г., 09:03

С усмивка

1K 0 30
                             

                                 Някога, преди години
                                 добрият щъркел мина,

                                 донесе в пеленка детенце -
                                 нежно, мъничко момченце,

                                 от небето ме видяло,
                                 точно мене си избрало,
                     
                                 най-красиво на земята -
                                 с обич пълни ми душата,
 
                                 нежни песнички му пеех,
                                 с мечти и блянове живеех.

                                 Като вятър времето отмина,
                                 порасна то и си замина,

                                 по своите пътеки се катери,
                                 своето си щастие намери.

                                 А добрият щъркел пак дойде
                                 с малко внуче на криле,

                                 умно, весело момченце -
                                 на баба милото детенце,

                                 гледа ме с на татко си очите,
                                 с целувка бърша му сълзите,

                                 гушкаме се с него двама
                                 с нова обич най-голяма.

                                 Някога, след минали години,
                                 пак ще чакам щъркела да мине...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Маги, всъщност Гера бърка в случая - пише се "порасна"
  • Благодаря, мила Гера,поправих се.
    Целувам отново всички ви с обич.
  • Маги, редактирай само "порасна" - "порастна"...стиха е както всички твои великолепен
  • Браво нещо такова ми трябваше на 1 октомври станах дядо на момиченце.Михаела.Аз още не съм написал стихотворение за нея но твоето ще ми помогне да събера сили и да гонапиша.Благодаря ти.Много хубаво стихотворение.
  • Чудесен човек си! Пожелавам много радости в живота ти като тези!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...