8 окт. 2007 г., 09:03

С усмивка 

  Поэзия
853 0 30
                             

                                 Някога, преди години
                                 добрият щъркел мина,

                                 донесе в пеленка детенце -
                                 нежно, мъничко момченце,

                                 от небето ме видяло,
                                 точно мене си избрало,
                     
                                 най-красиво на земята -
                                 с обич пълни ми душата,
 
                                 нежни песнички му пеех,
                                 с мечти и блянове живеех.

                                 Като вятър времето отмина,
                                 порасна то и си замина,

                                 по своите пътеки се катери,
                                 своето си щастие намери.

                                 А добрият щъркел пак дойде
                                 с малко внуче на криле,

                                 умно, весело момченце -
                                 на баба милото детенце,

                                 гледа ме с на татко си очите,
                                 с целувка бърша му сълзите,

                                 гушкаме се с него двама
                                 с нова обич най-голяма.

                                 Някога, след минали години,
                                 пак ще чакам щъркела да мине...

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??