Отпий ме като глътка старо вино,
тъй меко пивко, силно, знойно,
с вкус на млада неопитоменост,
и жилка дива, свежа, дръзка.
И нека се разлея меко в твойто тяло,
на капки бавно като билето усойно,
в пиянство сладко да те подкосявам
и мислите ти да обсебвам най-греховно.
И жаждата ти само аз да утолявам,
пресегнеш ли ръцете си към мене,
отпий ме, тръпка съм тъй сладка,
и вино парещо в душата ти омайно.
© Мартина Всички права запазени
Но... Аз бих искал да видите това:
http://desilazarova.blog.bg/drugi/2012/02/17/s-vkus-na-divo-vino.903700#last_comment
Направи ми впечатление, че стихът е без изписан автор и реших да проверя. Случвало ми се е, та затова...
Поздравления!
Б.