16.02.2012 г., 16:05

С вкус на диво вино

1.3K 0 10

Отпий ме като глътка старо вино,

тъй меко пивко, силно, знойно,

с вкус на млада неопитоменост,

и жилка дива, свежа, дръзка.

 

И нека се разлея меко в твойто тяло,

на капки бавно като билето усойно,

в пиянство сладко да те подкосявам

и мислите ти да обсебвам най-греховно.

 

И жаждата ти само аз да утолявам,

пресегнеш ли ръцете си към мене,

отпий ме, тръпка съм тъй сладка,

и вино парещо в душата ти омайно.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихът е прекрасен!
    Но... Аз бих искал да видите това:
    http://desilazarova.blog.bg/drugi/2012/02/17/s-vkus-na-divo-vino.903700#last_comment
    Направи ми впечатление, че стихът е без изписан автор и реших да проверя. Случвало ми се е, та затова...
    Поздравления!
    Б.
  • Прекрасно!!
  • Благодаря ти, Весе! Зарадва ме много!
  • Благодаря ви, че бяхте тук, Ст и Чо! Batstefko1 (Ст), бих искала да запазя думата "парещо", заради емоцията, която изразява тази дума за мен!
  • Много хубаво стихотворение!С удоволствие го прочетох!Ако мога само да Ви помоля да направите малка промяна-виното не пари,а топли душата.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...