Целувката ти бе безкрайна.
Тя имаше вкуса на младо вино.
На глътки отпивах, оставах жадна,
надигаше се в мене нещо диво.
Опиваше ме бързо и тогава,
загубвах трайно равновесие.
И чувствах как земята се поддава
сякаш приближава бедствие.
Минавах по пътищата с устни
напукани като жарката пустиня.
Сънувах често извори безумни
и как от теб с наслада пия.
Без тебе сякаш пътувам по море
след някакво корабокрушение.
Морето е красиво и ме зове,
но морската вода не се пие!
© Миночка Митева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Аз имам теб. Без теб ще бъда пак каквото бях: последният бедняк »