BoBoteva (Bo Boteva)
43 214
21.11.2024 г., 9:44 ч.

С вкус на зима 

  Поезия » Пейзажна
107 1 5

 

Понякога виждам от пясък частици, 

останали още от жаркото лято.

Тук-там са самотно накацали птици,

пропуснали плана на своето ято.

 

Изпаднали букви от пъзел любовен –

писмо, подпечатано с восъчен знак….

И важи закон на живота основен –

след залеза винаги спуска се мрак.

 

Понякога срещам самотен моряк,

загубил се сред океан от надежда.

Той търси и пита за стръмния бряг:

в коя ли посока животът отвежда?

 

Понякога зимата твърде горчи ми,

изгаря ме огън, замръзват мечти.

Пилея се в проза и в стихове в рими,

защото се питам къде ли си ти.

 

Боряна Ботева

18.11.2024

© Bo Boteva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за този интересен коментар!
  • Много хубав стих, в който особено импонира парадоксалното звучене:

    "Понякога срещам самотен моряк,
    загубил се сред океан от надежда."

    Поздравление, Бо!

    П.П. Благодаря за 3-те ми стиха поставени в Любими!
  • Много благодаря, Паленка и Изкушение!
  • Много ми хареса!!!
  • Хубаво е!
Предложения
: ??:??